Скрит „геноцид”! Как пациенти и лекари се справят с липсата на животоспасяващи лекарства?
От години в България има проблелм с дефицита на скъпоструващи медикаменти, които постоянно са и животоспасяващи. Едни от най-засегнати са диабетиците. Преди време Краснойка Кушева, диабетик на инсулин от над 30 години, съобщи пред DW: „ Това е прикрит геноцид. Имам право на живот и желая страната, в която пребивавам, да ми подсигурява съответното лекуване и да поеме отговорност, когато това се нарушава. Искам съответни дейности и желая виновните за това длъжностни лица да си получат наказването. ” И държавата предприе ограничения! Но осъдени няма! И към днешна дата, сякаш ограниченията не дават по този начин стремежи резултат.
Близо 300 медикаменти са дефицитни в България.
Независимо дали дефицитът се дължи на успореден експорт или понижен импорт, обстоятелствата са, че към 15 типа инсулин липсват в аптечната мрежа. У нас диабетиците, които са инсулинозависими са към 80 000, а съгласно последната инспекция на Агенцията по медикаментите в складовете има съвсем 65 000 опаковки от нужните медикаменти. Mакар износът на медикамента да е неразрешен, той все по този начин остава в графата „ изчезнал ”. Според Асоциацията за развиване на паралелната търговия с медикаменти не са изключени злоупотреби и незаконни практики.
За да разберем по какъв начин се оправят пациенти и лекари с този голям проблем, екипът на беседва с доцент доктор Димитър Гугутков, изпълнителен шеф на Медицински комплекс Доверие.
Цялото изявление гледайте във видеото на SafeNews:
Самият факт, че в 21- век приказваме за липса на скъпоструващи медикаменти, които са и животоспасяващи е доста притеснително. „ Ние към този момент имаме самочуствието, че сме страна от развитя свят, не от развиващия се свят. “
„ Факт е, че имаме доста сериозен проблем. Факт е и, че огромна част от тези медикаменти не могат да бъдат сменени, заместени или даже подценени да не се употребяват в един избран интервал от време. Говорим за хронично заболели хора, при които няма по какъв начин да бъде пресечен приема на тези медикаменти. “ сподели доцент Гугутков и добави: “ Куца някъде организацията. Организацията обаче, за жалост не куца единствено на едно равнище. Тя куца на доста равнища и за жалост, контрата постоянно е в пациентите и в лекарите, които изписват тези медикаменти. “
Според доцент Гугутков това, което се случва с пациентите, които са инсулинозависими е меко казано геноцид.
От края на предишния век казусът с инсулина е решен. Той се създава стандартно, и на никое място по света, даже и в разрастващите се страни няма проблем с съществуването и закупуването на инсулин.
„ Недопустимо е в 21-ви век в мрежата, за хората, които са амбулаторно лекуващи се с инсулин да не могат да си го намерят! “ сподели експертът.
За страдание медицината, в международен мащаб стана един доста сериозен бизнес. Бизнес, който преди всичко е обвързван с пари, а пациента отива много по- обратно.
„ Не бива да забравяме, че опазването на здравето преди всичко би трябвало да е обвързвано с лекуването и пазенето на нашето здраве. На първо място е пациента и по-късно всичко останало. Много от хората, от които зависи доставката, снабдяването, количеството и директния допир на хората, които имат потребност от тези лекарства не помнят, че опазването на здравето е ориентирано към пациентите не към бизнеса и парите. “
Според доцент Гугутков казусът с неналичието на скъпоструващи медикаменти и като цяло със опазването на здравето може да се реши единствено в случай че опазването на здравето стане надпартийно.
Може да се направи една тактика за идващите 20, 30, 50 години и тя бъде направена от всички хора, от които зависи здравната политика на България. Трябва да се съберат специалисти от всички партии, от съсловни организации, неправителствени организации, пациентски организации, лекари. Всички те би трябвало да изготвят тактика, която по никакъв метод не би трябвало да се повлиява от политиката. Ако при всеки министър ние променяме здравната ни политика, това което се случва сега ще бъде резултата.
Специалистът добави още, че в случай че няма смяна в здравната политика на страната в скоро време диалозите с изключение на за изчезнали медикаменти ще са за това: Кой ще ни лекува и кой ще ни обслужва в лечебните заведения, защото младите лекари и медицински сестри всеобщо емигрират.
За още настоящи вести: Последвайте ни в Google News
Още вести четете в категория Здраве.
